![]() | ||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||
![]() |
![]() | ![]() |
![]() |
![]() |
||||||||||||||||||||||
празникът на починалите ![]()
Мина поредната Задушница. Денят, в който отдаваме почит на мъртвите. Спомняме си за тях (ако сме ги забравили), палим свещички за душите им, преливаме гробовете с вода и вино, раздаваме храна за „Бог да прости”... Знаем ли обаче какъв е дълбокият смисъл на тези ритуали? Наясно ли сме защо и какво да раздадем, за да е „видено” на починалите? Според Ванга раздавката трябва да се състои от жито, хляб и маслини. Точка. Много малко! – ще възкликнат някои. И ще напълнят торбичките с кроасани, шоколадови вафли, солети и питки със салам. Достатъчно е, ще кажа аз, а на недоволните ще отговоря, че смисълът на раздаването в памет на починалите не е да се напълнят стомасите на живите. Актът на даването има дълбоки корени назад в историята и всъщност представлява доброволна жертва, която съзнателно правим, за да се свържем с Бог и да измолим от него опрощение на греховете на починалите си близки на Задушница, на помен, в църквата... Нещата, които за тази цел принасяме в жертва имат дълбок смисъл и ясна символика. Вино, вода, жито, хляб, маслини. Това е.
Колажът е от снимки от тракийския храм в Старосел
И едно пояснение: целта ми съвсем не е да нравоучителствам, както и да звуча негативно и не дай си боже надменно. Не! Просто споделям на глас мислите си, породени от дългите ми наблюдения по този въпрос, с надеждата да се породят мисли и у другите. Знам, че повечето хора действат, без да се замислят и защото смятат, че така е правилно да постъпят. Аз самата няколко години поред се примирявах с тази неуместна практика, наложена ми от роднини, съседи и непознати... Когато се върна назад в миналото обаче, си спомням как баба ми Надежда вечер преди помен или Задушница вареше жито и правеше баница. Така прави и майка ми, и свекърва ми. Аз и сестра ми също. Знам, че е по-лесно да купиш наготово. Но е безлично и бездушно според мен. Да приготвим храната, която ще раздадем в памет на починалите, за мен е дълбок и много личен акт, чрез който изразяваме уважението, любовта и преклонението си пред тях. Ако ги чувстваме разбира се. Затова на следващата Задушница нека не щурмуваме хипермаркетите в стремежа да напълним торбичките за раздаване с лъскави опаковки, вредни вещества и никакъв смисъл. По-добре е да сварим шепа жито, да омесим питка, да разточим баница. Така както правим на Коледа например. Защото Задушница е празник на мъртвите. Светла да е паметта им! 2012-06-06 (Прочетено 4768 пъти.)
Коментари Още от: за мислене • Защо е трудно да се прощава? |
![]() ![]() |
|
2011-2017 (c) Специални неща. Всички права запазени. | webmail |
Великолепен материал! Благодаря ти за него, Наде! Безценно е!
Точно е наблюдението ти, Наде.
Повечето хора действат на принципа "защото така правят всички". Те купуват готови продукти и ги раздават на гробищата без в ритуала да участва сърцето им. Но така и мисълта "за нашите мъртви" я няма. А нали те са живи докато ние живеем, докато ние ги помним ...и обичаме. Затова трябва да раздаваме на другите онова, което сме сътворили с любов и мисъл ЗА ТЯХ.
Задушница е празник ЗА мъртвите, които живеят по този начин чрез нас ...
Ванга е казвала: "Каквото подадеш долу на другите, това те чака един ден горе ..."
Добавяне на коментар
Регистрирайте се ТУК - ще Ви отнеме по-малко от минута :)
Ако вече имате създаден профил, влезте от ТУК, за да коментирате.