празникът на починалите



Задушница

Мина поредната Задушница. Денят, в който отдаваме почит на мъртвите. Спомняме си за тях (ако сме ги забравили), палим свещички за душите им, преливаме гробовете с вода и вино, раздаваме храна за „Бог да прости”...

Знаем ли обаче какъв е дълбокият смисъл на тези ритуали? Наясно ли сме защо и какво да раздадем, за да е „видено” на починалите?

Според Ванга раздавката трябва да се състои от жито, хляб и маслини. Точка.

Много малко! – ще възкликнат някои. И ще напълнят торбичките с кроасани, шоколадови вафли, солети и питки със салам.

Достатъчно е, ще кажа аз, а на недоволните ще отговоря, че смисълът на раздаването в памет на починалите не е да се напълнят стомасите на живите. Актът на даването има дълбоки корени назад в историята и всъщност представлява доброволна жертва, която съзнателно правим, за да се свържем с Бог и да измолим от него опрощение на греховете на починалите си близки на Задушница, на помен, в църквата... Нещата, които за тази цел принасяме в жертва имат дълбок смисъл и ясна символика. Вино, вода, жито, хляб, маслини. Това е.

Колажът е от снимки от тракийския храм в Старосел

 

И едно пояснение: целта ми съвсем не е да нравоучителствам, както и да звуча негативно и не дай си боже надменно. Не! Просто споделям на глас мислите си, породени от дългите ми наблюдения по този въпрос, с надеждата да се породят мисли и у другите.

Знам, че повечето хора действат, без да се замислят и защото смятат, че така е правилно да постъпят. Аз самата няколко години поред се примирявах с тази неуместна практика, наложена ми от роднини, съседи и непознати...

Когато се върна назад в миналото обаче, си спомням как баба ми Надежда вечер преди помен или Задушница вареше жито и правеше баница. Така прави и майка ми, и свекърва ми. Аз и сестра ми също.

Знам, че е по-лесно да купиш наготово. Но е безлично и бездушно според мен. Да приготвим храната, която ще раздадем в памет на починалите, за мен е дълбок и много личен акт, чрез който изразяваме уважението, любовта и преклонението си пред тях. Ако ги чувстваме разбира се.

Затова на следващата Задушница нека не щурмуваме хипермаркетите в стремежа да напълним торбичките за раздаване с лъскави опаковки, вредни вещества и никакъв смисъл. По-добре е да сварим шепа жито, да омесим питка, да разточим баница. Така както правим на Коледа например. Защото Задушница е празник на мъртвите.

Светла да е паметта им!


2012-06-06 (Прочетено 3183 пъти.)
 
 
Ако материалът ви е впечатлил, смело го изразете - бутоните са за това :)

Facebook | Twitter | Google

Версия за печат


Коментари

Борислав:
Великолепен материал! Благодаря ти за него, Наде! Безценно е!
2012-06-06 00:00:00
Мария:
Точно е наблюдението ти, Наде.
Повечето хора действат на принципа "защото така правят всички". Те купуват готови продукти и ги раздават на гробищата без в ритуала да участва сърцето им. Но така и мисълта "за нашите мъртви" я няма. А нали те са живи докато ние живеем, докато ние ги помним ...и обичаме. Затова трябва да раздаваме на другите онова, което сме сътворили с любов и мисъл ЗА ТЯХ.
Задушница е празник ЗА мъртвите, които живеят по този начин чрез нас ...
2012-06-06 00:00:00
Мария:
Ванга е казвала: "Каквото подадеш долу на другите, това те чака един ден горе ..."
2012-06-06 00:00:00

Добавяне на коментар

За да коментирате, трябва да се регистрирате! Знам, че за много хора това ще се окаже досадна пречка и ще се откажат. Но вярвам, че тези, които наистина искат да изразят своето мнение, няма да се спрат пред това малко "препятствие" :)

Регистрирайте се ТУК - ще Ви отнеме по-малко от минута :)

Ако вече имате създаден профил, влезте от ТУК, за да коментирате.



2011-2017 (c) Специални неща. Всички права запазени. | webmail