![]() | |||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||
![]() |
![]() | ![]() |
![]() |
![]() |
|||||||||||||||
За сайта
Здравейте и добре дошли!
|
![]() |
Като малка винаги намирах начин да направя нещо различно в кухнята – ако ще е хляб със сирене, то нека е запечен и с подправки; ако ще е плод, да е плодова салата; ако ще е манджа, нека да е нещо по-така; ако е десерт... ах, десертите... Но за тях - отделно, сега да не се отклоняваме :)
Татко беше най-ревностният почитател на моите кулинарни творения. Всеки път, когато ме усещаше, че се задържам в кухнята, идваше и сядаше на масата с лъжичка, виличка и празна чинийка и чакаше да му дам от това, което приготвям. Не, не чакаше – искаше си :) Аз все му се карах, че не може така – преди малко е обядвал и сега пак да яде. Обяснявах му, че така се преяжда, че не е здравословно и т.н., но това никога не даваше резултат – ритуалът неизменно се повтаряше всеки път...
Сега него вече го няма, но аз никога няма да
забравя топлите му сини очи, които дяволито и с много любов ме гледат, докато
разпалено излагам доводите си, и обезоръжаващата му реплика в отговор на потока
думи, с които го заливам:
“Ами ти... все специални работи правиш...”
И когато преди няколко дни извадих от хладилника чушки, домати и сирене, за да направя салата, а в крайна сметка се получи това, в съзнанието ми отекна гласът на татко: “Пак нещо специално...”
Изведнъж всяко парченце от мозайката “Собствен блог”, която редях в главата си от доста време, си дойде на мястото.
Това е. Останалото е пред вас. Надявам се да ви хареса :)
![]() Сайтът Специални неща ползва Договора на Creative Commons "Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България". | За авторството, цитирането и оптимизирането в интернет | |
![]() ![]() |
|
2011-2017 (c) Специални неща. Всички права запазени. | webmail |