Прошка

Днес е Прошка. На този празник е прието да поискаме и да получим опрощение на грешките, които сме допуснали през годината.

Но понякога е трудно да изречеш думите „Прости ми!“ Защото за да ги изречеш, първо трябва да се смириш. Да признаеш първо пред себе си, а после и пред другия, че си сгрешил.

Има хора, за които това е почти невъзможно. Те не могат да признаят дори и пред себе си, че могат да допуснат грешка, камо ли да го изречат на глас публично.

Да, понякога думите са излишни и делата говорят повече от тях. Но понякога една дума може да бъде много по-силна и желана от безброй дела. Подари я! И я приеми!

И разбира се, че не е нужно да чакаме един-единствен ден в годината, когато да поискаме прошка и да простим. Но когато и на този ден не можем да превъзмогнем егото и егоизма си, за да сведем глава пред другия и да простим, дали изобщо някога (ще) можем да го направим.

А безгрешни хора няма. Всеки допуска грешки, всеки волно или неволно наранява себе си или околните.

Народът казва: признат грях – половин грях. Просто е. Прости! Първо на себе си и вътре в себе си. После преклони глава, целуни ръка, поискай прошка и освободи сърцето си.

Простено да ти е от Бог и от мен! Прощавай и ти! Честит празник!