Цигари OUT! Приятели IN :)

Отдавна не бях излизала на заведение, но снощи се насладих максимално!

Когато се върнах вкъщи след това, си прибрах дрехите в гардероба, вместо да ги окача на терасата да изветряват и не се наложи да мия косата си отново, както правех всеки път, когато излизах зимно време, преди забраната за пушене на закрито да влезе в сила.

Чудесно е! И съм щастлива! Това е положението и дано да се запази такова занапред и завинаги!

Има обаче неща, които ме удивяват в тази връзка. И в двете посоки, и +, и -.

Това, което радва душата и тялото ми, е колко пълни и чисти са заведенията. И колко много обществото подкрепя това - включително и пушачите. Които също се наслаждават на неопушените си дрехи и на възможността децата им да дишат спокойно. А колко задушевни компании се заформят пред заведенията! И както Борислав много мъдро отбеляза: колко нови запознанства започват така :)

Но това, което ме отвращава, са напъните на шепа пушачи да опорочат тази изцяло положителна практика с писанията си, протестите си, глупостта си и наглостта си! И какво защитават?! За какво се борят?! За свободата да тровят себе си, семействата си, приятелите си и околните?!!! Не, благодаря! И защо отново фокусът се измества  в политическа посока, когато казусът е толкова прозрачно неполитически?!

Днес прочетох един статус, който ме шашна и погнуси изключително много. Въпросната "дама", на която той (както и тези тук) принадлежи, се числи към "бг елита" и жална ни майка с такъв елит :)

Пускам го без редакция и нека той сам говори за нея и за тези, които грачат в същия дух:

"Легнах си в 7 тази сутрин,но не мога да спя,защото искам да напиша това: пуших. Навсякъде. Никъв тъпанар не дойде да ме провери-в 6 мина един гащник,който чак ме е срам да кажа,че е бил проверяващ. Едно момченце зад мен ме помоли да загася цигарата,защото било забранено. Казах му- няма,водя война. Поръчах им шотове да ги почерпя,но той сигурно ме намрази и сигурно никога повече няма да дойде в това заведение. Моят син е като него-не пуши и спазва законите. И с него се карам. Мъжът ми дойде до клуба -изпи една бира,излезе на кучия студ за цигара и си тръгна на мига. Това направи този закон с нас-кара ме да си скъсвам нервите като съм излязла да се забавлявам, кара ме да се карам с моя син и с това свястно момче, кара ме да съм отвратена, че тук си давам парите-десетки хиляди левове наем, заплати, данъци. Кара ме да искам да се разделя с прекрасия си екип,с който танцувахме сутринта в 7, кара ме да искам да спра да си давам тук парите,защтото така не ме кефи. И кои са тези "ТЕ"-множественото число,към което все се обръщаме-забранИХА ни,проверИХА,ни казАХА ни. Искам от мен да зависи всичко,а не от някви тикви от Левуново, които ще ми обясняват ка да приличам на европейка .Тук никой никога няма да заприлича на европеец-тук се яде шкембе и се пърди в ефир! Със закон няма да ни направяат нито по-интелигентни,нито по-възпитани,нито по-работливи. Със закон ме накараха само да взема едно решение-от тази битка няма да се откажа, но от всичко останало-да. Ще отида да си давам парите на Малдивите. Защото там съм щастлива. А тук не."

Ами да ходи! Аз съм щастлива тук и така!

Без цигари и без фалшива елитарност!