![]() | ||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||
![]() |
![]() | ![]() |
![]() |
![]() |
||||||||||||||||||||||
![]()
24 май е един от най-хубавите български празници! Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост! За мен това е както национален и професионален, така и много личен празник, защото обичам професията си, обичам езика, знанието и науката! Чудесен подарък по този случай е есето на Алексей Лосев, преведено и публикувано от собственика на издателство "Контекст" Стефан Пеев в блога му. Да му се насладим заедно! ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Автор: Алексей Лосев; превод от руски: Стефан Пеев
Първоначалният радостен импулс възниква, когато човек преминава от неувереността и незнанието към знанието, когато схваща мисълта и се наслаждава от способността си да сравнява, разделя, отъждествява...
Ще започна с определение на знанието. Знанието е любов. Ученик, който е зает само с натрупване на научни сведения, но няма крайни цели и не ги обича, е лош ученик. Усетът за отечеството и за родството няма нищо общо с разсъдъчното натрупване на знания. Но любовта към родното също така не е и слепота. Да обичаш означава да критикуваш, тоест да намираш в любимия положителното и отрицателното. Да обичаш означава да се радваш на това, което в любимия е положително, е добро, и да страдаш от недостатъците му. Това означава да насърчаваш в любимия добрите начала и да се бориш с несъвършеното в него. А това и означава да живееш общ живот. Истинският ученик изпитва радост във връзка с онова положително, което е разбрал, но той изпитва и страдания от несъвършенствата на знанията си.
Знаещата любов не знае за себе си никакви предели и ограничения. Тя търси безкрайността. Истински ученик е този, който желае да знае безкрайно. И в тази безкрайност той не губи себе си, не се смущава и не се чувства в нея някакво безсилно нищожество. И наистина, да знаеш и да обичаш, това е преди всичко да се бориш с онова лошо, което намираш в любимото. А тъй като животът е сложен и труден, да се бориш с недостатъците означава неотклонно да стоиш на пътя на жизнения подвиг. Ето защо смея да твърдя: да бъдеш ученик означава още от юношеството да се готвиш за подвиг в живота. Науката изисква внимание и съсредоточение, а това съвсем не се отдава изведнъж. Науката изисква любов към изучавания предмет, а това изисква възпитание. Но ученикът нека да не мисли, че във всички тези работи всичко зависи от по-възрастните. Добрият, истинският ученик е вече самостоятелен човек, макар че може още да не е пълнолетен. Той също носи своята отговорност, макар и засега в достатъчно тесни предели.
Ако ученикът не чувства личната си отговорност за всички, не чувства всеобщото човешко благоденствие на бъдещето при изучаването и на най-скромната математическа теорема, на който и да е физически или химически закон, на който и да е исторически проблем или светогледен тезис, той е лош ученик. И най-добре за него е съвсем да не се учи засега, а да почака. Да събере в жизнените университети ум и разум. Трябва да се учиш, за да си! За да създаваш наука, трябва да я обичаш и да намираш в нея отзвук на всичките си стремежи. Трябва да се трудиш за преодоляване на злото и да си способен да отстояваш гледната си точка. И даже, завършвайки мисълта си, бих казал още по-просто: да бъдеш ученик, означава да бъдеш жив човек. 2012-05-24 (Прочетено 4330 пъти.) ВИДЕО:
Коментари Още от: за мислене • Защо е трудно да се прощава? |
![]() ![]() |
|
2011-2017 (c) Специални неща. Всички права запазени. | webmail |
Добавяне на коментар
Регистрирайте се ТУК - ще Ви отнеме по-малко от минута :)
Ако вече имате създаден профил, влезте от ТУК, за да коментирате.