Знанието е любов

24 май е един от най-хубавите български празници! Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост! За мен това е както национален и професионален, така и много личен празник, защото обичам професията си, обичам езика, знанието и науката! Чудесен подарък по този случай е есето на Алексей Лосев, преведено и публикувано от собственика на издателство "Контекст" Стефан Пеев в блога му. Да му се насладим заедно! ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
 



ЗНАНИЕТО Е ЛЮБОВ

Автор: Алексей Лосев; превод от руски: Стефан Пеев


Важен е първоначалният импулс. А той е свързан с чувството на радост, гордост и познание.

Първоначалният радостен импулс възниква, когато човек преминава от неувереността и незнанието към знанието, когато схваща мисълта и се наслаждава от способността си да сравнява, разделя, отъждествява...

Радостта от познанието поражда у юношата потребност да се учи. Човек е щастлив, ако тази потребност не само не угасва с годините, но и още повече се разпалва. В такъв смисъл съм солидарен с древногръцкия мъдрец Солон, който възкликва: “Старея аз и не преставам да се уча!”

Това, че всички трябва да се учат, е общоизвестно, тук няма за какво да се спори. Но какво означава да се учиш, рядко някой си дава сметка.

Ще започна с определение на знанието. Знанието е любов. Ученик, който е зает само с натрупване на научни сведения, но няма крайни цели и не ги обича, е лош ученик.

Любовта е съзиране тайните на любимия. Когато преподавателят е разказал нещо добре или писателят е изобразил нещо добре, у слушателя и читателя възниква чувство на светло удовлетворение. То го подтиква към деен живот, събужда в него стремеж към високото, новото, човечното. Да говориш добре за нещо означава да извикваш интерес, да пробуждаш любознателността на мисълта. Сякаш всичко е разказано понятно и пълно и въпреки това в такива случаи ти се иска още нещо, открива се още някаква скрита тайна, която желаеш самостоятелно да разрешиш.

Да обичаш означава да виждаш в любимия тайната, която другите, нелюбещите, не виждат. Ето защо ако знанието не е любов, а любовта не събужда стремеж да се разреши творческата тайна, вие сте получили лоши знания и такъв ученик не може да смята себе си за знаещ.

Любовта е усещане на родство с любимия. Обичащият и любимият винаги са родствени един друг, винаги дишат един и същ въздух и този въздух е общото им отечество.

Усетът за отечеството и за родството няма нищо общо с разсъдъчното натрупване на знания. Но любовта към родното също така не е и слепота. Да обичаш означава да критикуваш, тоест да намираш в любимия положителното и отрицателното. Да обичаш означава да се радваш на това, което в любимия е положително, е добро, и да страдаш от недостатъците му. Това означава да насърчаваш в любимия добрите начала и да се бориш с несъвършеното в него. А това и означава да живееш общ живот. Истинският ученик изпитва радост във връзка с онова положително, което е разбрал, но той изпитва и страдания от несъвършенствата на знанията си.

Знаещата любов не знае за себе си никакви предели и ограничения. Тя търси безкрайността. Истински ученик е този, който желае да знае безкрайно. И в тази безкрайност той не губи себе си, не се смущава и не се чувства в нея някакво безсилно нищожество.

Да обичаш означава да се стремиш към съзидание. Ако аз съм заобичал някоя истина, това означава, че от тази истина току виж се породи още по-нова истина. Знаещата любов и обичащите знанията винаги дори и едва-едва, но задължително носят в себе си стремеж към недостигнатото.

И наистина, да знаеш и да обичаш, това е преди всичко да се бориш с онова лошо, което намираш в любимото. А тъй като животът е сложен и труден, да се бориш с недостатъците означава неотклонно да стоиш на пътя на жизнения подвиг. Ето защо смея да твърдя: да бъдеш ученик означава още от юношеството да се готвиш за подвиг в живота.

Науката изисква внимание и съсредоточение, а това съвсем не се отдава изведнъж. Науката изисква любов към изучавания предмет, а това изисква възпитание.

Но ученикът нека да не мисли, че във всички тези работи всичко зависи от по-възрастните. Добрият, истинският ученик е вече самостоятелен човек, макар че може още да не е пълнолетен. Той също носи своята отговорност, макар и засега в достатъчно тесни предели.

Ако ученикът не чувства личната си отговорност за всички, не чувства всеобщото човешко благоденствие на бъдещето при изучаването и на най-скромната математическа теорема, на който и да е физически или химически закон, на който и да е исторически проблем или светогледен тезис, той е лош ученик. И най-добре за него е съвсем да не се учи засега, а да почака. Да събере в жизнените университети ум и разум.

Знанието и любовта, отечеството и подвигът, въоръжеността против злото и бъдещото щастие на благоденстващия човек са началото, средата и краят на всяко обучение!

Трябва да се учиш, за да си!

За да създаваш наука, трябва да я обичаш и да намираш в нея отзвук на всичките си стремежи. Трябва да се трудиш за преодоляване на злото и да си способен да отстояваш гледната си точка. И даже, завършвайки мисълта си, бих казал още по-просто: да бъдеш ученик, означава да бъдеш жив човек.


2012-05-24 (Прочетено 2584 пъти.)

ВИДЕО:


 
 
Ако материалът ви е впечатлил, смело го изразете - бутоните са за това :)

Facebook | Twitter | Google

Версия за печат


Коментари

Добавяне на коментар

За да коментирате, трябва да се регистрирате! Знам, че за много хора това ще се окаже досадна пречка и ще се откажат. Но вярвам, че тези, които наистина искат да изразят своето мнение, няма да се спрат пред това малко "препятствие" :)

Регистрирайте се ТУК - ще Ви отнеме по-малко от минута :)

Ако вече имате създаден профил, влезте от ТУК, за да коментирате.



2011-2017 (c) Специални неща. Всички права запазени. | webmail