Set Fire to the Rain

За първи път чух за Адел по радиото, когато водещата представяше наистина забележителния й хит Rolling in the Deep.

Обърнах по-специално внимание на песента и на певицата, точно заради това представяне: Адел се противопоставяла на наложения стереотип изпълнителите да използват външния си вид, за да продават по-лесно песните си; тя нямало да позволи да се превърне в продукт на индустрията и да използва визията си, а щяла да се наложи с таланта и гласа си.

Тогава си помислих, че се прави на интересна, за да пробие по-лесно като привлече вниманието към себе си с подобни изявления. Но после чух песента. Музиката, текста, гласа, емоцията... И просто онемях. После гледах клипа...  И разбрах, че тя говори сериозно.

В момента Адел е на върха, песните й са тотални хитове, вторият й автобиографичен албум 21 е начело на не една и две световни класации, кавърите на песните й растат лавинообразно... (Този тук ми е любимият!)

Защо Адел успя? И то не с провокативна визия, а с музиката си? Мисля, че песните й дават еднозначен и безапелационен отговор на този въпрос. Те идват от сърцето й, което е било разбито и предадено, но е оцеляло. Те идват от дълбините на душата й, в която, ако ви стиска, и вие може да се потопите. Те са изпяти с разтърсващата емоция на изстраданата болка, която макар и преодоляна и запратена в миналото, не е забравена. Защото когато си обичал силно и истински е така...