Soul Kitchen and more...

Европейското кино е различно! Не, грешка - некомерсиалното кино е различно!

Не че имам нещо против комерсиалното, напротив Обичам хубавите филми, а такива има много - и комерсиални, и некомерсиални...

Но думата ми беше за онази тънка разлика между двата вида кино, заради която разпространителите на филми разпределят едните към лъскавите киносалони на моловете (с неколкоседмични прожекции на четен или нечетен час), а другите са достъпни еднократно само в избрани киносалони в рамките на даден филмов фестивал. Всъщност, те самите разпространители са различни

Разликата за мен не е в жанра или националността на филма. Това, което ме пленява винаги, е близостта, интимността, която се създава между зрителя и филма. Гледаш и сякаш си един от героите, сякаш стъпваш по техните улици, усещаш техния въздух, вкусваш от храната, сълзите, щастието им...

Снощи гледах  "Храна за душата". И разбрах. Осъзнах защо е различно. Ами не е лъскаво! Нито артистите, нито декорите, нито темите, нито развръзките... Това те докосва отвътре, разтърсва те отвътре, разбърква те отвътре. Не казвам, че винаги е хубаво. Понякога е весело, понякога е тъжно, понякога е чоглаво, а често е всичко това накуп. Както е в живота

Иначе Soul Kitchen е комедия, романтична. Хареса ми, много. Ако съдя по възгласите и бурния смях на хората около мен, и за тях е било така.

Ето го трейлърът, преценете сами