Имало едно време...

Има някаква магия в Родопите!

Има нещо, което те кара да се връщаш отново и отново по местата, където дърветата в гората докосват небето, тревата по полянките е зелена и мека под босите крака, водата в рекичките е кристално чиста, въздухът – също, а хората по селцата са топли и сърдечни и те посрещат и изпращат с усмивка и добра дума...

Такова място е Давидково – едно от многото родопски селца, но неповторимо с уникалния си дух.

Без значение дали си местен или просто минаваш, дали си млад или стар, богат или не, тук си в хармония както със себе си, така и с другите. Тук времето сякаш тече по-различно, проблемите се смаляват, маските стават ненужни, суетата – излишна...

След седмица е празникът на Давидково. И тази година ще съм там – под родно небе със спомени и мечти. Ще ходя по меката трева, ще се цамбуркам в бистрата вода, ще гледам слънцето и небето с премрежени очи и ще си спомням, ще мечтая и ще разказвам – за магическата природа, за добрите приятели, за танците под звездите и за вкусната храна.

Точно като в приказките :)

Повече за Давидково можете да прочетете на официалната му интернет страница: http://davidkovo.ideabg.com/