Тиквата беше стара. Според майка – неузряла. Приготвихме я на пара с намерението да дам от нея на Вяра, а и аз да си похапна покрай нея, защото обожавам тиква и тиквени произведения :) Уви! Не ми хареса. Не дадох на детето, а и аз не можах да се насиля да я консумирам в този й вид и вкус, или по-точно безвкусие. Но реших да пробвам да я включа в сладкиш. И се получи. Ароматен, вкусен и „с хубави съставки”, както би казала сестра ми :)
Продукти:
- 4 яйца
- 2 ½ ч.ч. кафява захар
- ½ ч.ч. слънчогледово олио
- 3 ч.ч. тиква (в моя случай беше на пара и пасирана, но и настъргана сурова също става)
- 1 ч.ч. сварена елда (беше останала, след като бях правила каша на Вяра)
- 1 ч.ч. накиснати във вода смлени бадемови ядки, останали след прецеждането на бадемовото мляко
- 1 ч.ч. фини овесени ядки
- 3 ч.ч. пълнозърнесто брашно
- бакпулвер/сода бикарбонат + лимонтузу
- щипка сол
- канела и смлян карамфил на вкус
Начин на приготвяне:
Яйцата се разбиват на пяна и към тях се прибавят захарта и олиото с непрекъснато бъркане. Следва тиквата, елдата и бадемовата смес. Последната може успешно да се замени с едро счукани орехи, а елдата изобщо не е задължителна – аз я добавих, защото я имах и защото бях развихрила въображението си на воля :) Майка беше скептична и наблюдаваше резервирано бърканицата, която с размах творях пред очите й. Намеси се само да ми предложи да добавя повече брашно от първоначално сложената 1 ч.ч. Права беше: сместа погълна още цели две, наред с чашата овесени ядки. Целта е гъстота на кексово тесто и при мен се постигна с гореописаните количества на споменатите продукти. Забравих да кажа, че подправките и бакпулверът се слагат преди брашното, за да може да се разнесат навсякъде равномерно. Готовата смес се разпределя в намазани с олио и поръсени с брашно форми. Количеството стана наистина внушително и резултатът накрая беше един голям, един среден и два малки кекса с дупка и 12 малки кексчета в хартиена чашка, които на следващия ден (Архангелова задушница) раздадох за „Бог да прости”.
Пекат се на около 200 градуса в предварително загрята фурна повече от час. Суха клечка така и не се получава, заради тиквата, която държи тестото мокро, макар и изпечено. След като изстине, сладкишът разгръща вкуса си, който наистина е впечатляващ. Ненатрапчиво сладък, благодарение на кафявата захар и тиквата, упойващо ароматен от подправките и нежно хрупащ от ядките и елдата. Недостатък? Не бухва много и когато е опечен, отвътре не е пухкав и сух, а е сбит и влажен, следователно няма да е много траен. Колко – няма как да знам, защото свърши бързо, независимо от внушителното на пръв поглед количество :)