Нова година, нов късмет!

Е, новата учебна/академична година започна и след 3 години и половина неплатена творческа отпуска отново съм на бойното поле, пардон в семинарната зала. Отминалата първа седмица със студентите ми първокурсници беше интересна и противоречива за мен, а и за тях със сигурност също :)

Първата ми среща с всяка от седемте групи, на които ще преподавам английски този семестър, премина горе-долу по един и същи начин. В очите им срещах интерес в началото, докато давах разяснения за учебния процес и съвместната ни работа. В мига, в който пристъпвахме към работа, ме заливаше нежеланието, апатията и недоверието към това, което се опитвам да ги накарам да направят. Както и искреното удивление, че ще учим още от първия час. Нещата рязко се променяха в момента, когато разпъвах огромната карта на Европа, която носех, за да визуализирам материала от учебника и да упражняваме диалозите не на сухо, така да се каже :) Карах доброволците, които излизаха да ми помогнат с картата, да задават нужните въпроси към състудентите си и обратно. На английски :) И наставаше едно такова приятно и полезно оживление в час, че не мога да ви опиша колко забавна и ползотворна беше учебната атмосфера през този първи учебен час с всички групи без изключение... Когато давах домашната за следващия път, недоверието отново доминираше, но виждах, че искрата вече е запалена. В погледите им четях събудения интерес, когато след края на часа си тръгваха и казваха good-bye вместо довиждане...

Усилената работа тепърва предстои, но знам, че първата крачка в правилната посока е направена. Дали бях уморена след това? Ооо, да! Дали бях удовлетворена? Еднозначен отговор на този въпрос не мога да дам. Но тази първа моя преподавателска седмица след дългия период на научна работа, която ме беше откъснала от класната стая, отново провокира в мен тези размисли, които са ме съпътствали през всичките години преподавателска работа първо в училище, после в езиковия ми център, а накрая и в университета, и които споделям сега тук.

Дали си ученик или учител, дали си студент или преподавател, дали си родител на учащ в България, няма начин да не си наясно със системата. Образователната. Но преди да почнем да сипем критики и да недоволстваме от министри, държава и други подобни абстракции, хайде да ви кажа нещо честно и от опит.

Дереджето й на системата е такова заради преките участници в нея – учащите и обучаващите ги. И на родителите също в по-голяма или по-малка степен. Но основната вина или заслуга за това, което става в учебните зали е на учителите/преподавателите и на учениците/студентите. Тежестта обаче със сигурност пада върху първите. О, да. Така е, колеги. Ние сме тези, които определят каква ще е атмосферата в учебната стая. От нас зависи дали, когато се изправим отпред, в нас ще се вперят очи, блеснали от жажда за знание и увереност, че ще им помогнем да я утолят, или с досада ще зяпат през прозореца и към часовника в трепетно очакване да се отправят към вратата след часа.

Мотивацията е ключът! На преподавателя да върши работата си, както трябва, и на учащия да участва в учебния процес активно и с желание. Това, за което обаче малцина се замислят е, че двете са взаимно свързани и зависими.  

Разбира се всеки сам решава кое да го мотивира. Всеки сам избира критериите, които определят степента на ангажираност и отдаденост на това, което прави. И въпреки че до голяма степен съм съгласна с една мисъл, която баща ми често повтаряше – „който иска, сам ще намери начин да се научи“ – от дългогодишната си преподавателска практика съм се убедила, че и най-апатичният ученик може да бъде въвлечен в учебния процес с подходящия подход, както и че най-мотивираният студент може да загуби смисъл от обучението си, ако то не се провежда както трябва.  

Така че работете със сърцата си, колеги обучаващи и учащи се! Давайте и ще получите! Първите – благодарност и признателност за положените усилия. Вторите – знания и мироглед. Повярвайте – те са най-голямата отплата и богатство на света!

Каква е връзката на късмета от заглавието с темата ли? Освен че е късмет да попаднеш на преподавател, който обича работата, предмета и учениците си, май друга връзка няма :) Ааа, да, и че е късмет преподавателят да обича работата си, предмета и учениците си, а не да е заел работната позиция поради липса на по-добра алтернатива.

Късмет, колеги! И да знаете, че мотивацията, също както и любовта са вътре във всеки един от нас. Просто трябва да им позволим да се проявят.


2012-10-07 (Прочетено 2401 пъти.)
 
 
Ако материалът ви е впечатлил, смело го изразете - бутоните са за това :)

Facebook | Twitter | Google

Версия за печат


Коментари

Борислав Арапчев:
Ето това е великото дело!

Образоване на хората с хъс и желание, по примера на Ботев, който е бил учител, и много други възрожденски просветители.

Защото Възраждането започва в къщи и в класната стая.

Поклон пред мисията и желанието - да помогнеш и повдигнеш другите, да ги въвлечеш в нещо прогресивно и полезно!
2012-10-07 00:00:00
Мария Тодорова:
Възхищавам се и подкрепям благородния патос, който излъчва публикацията ти, но мисля, че нещата са много по-сложни, отколкото изглеждат.

Че образованието е въпрос на мотивация, няма спор! Ако липсва мотивация в отделната личност, липсва и образованост. По принцип така е изобщо в живата материя - стимулите, определят реакциите. Няма ли стимули, няма реакции.

Но образованието не е дело само на училището - учителите и учениците. За него са отговорни и семейството, и обществото, и отделната личност. Ето защо не съм съгласна с констатацията за образователната ни система: "Дереджето й на системата е такова заради преките участници в нея – учащите и обучаващите ги"...

Определено мисля, че "учащите и обучаващите ги" не са и не могат да бъдат причината за катастрофалното положение на нещата в системата! Точно обратното - считам, че именно сегашното състояние на образователна ни система убива именно "преките участници в нея – учащите и обучаващите ги", т.е. убива училището на всички нива. Налаганото в момента финансово осигуряване на учебните заведения лиши преподавателите от традиционни и ефективни методи за възпитателен и образователен контрол. Прекият резултат е вече налице - масово нежелание да се учи за знание.

Училището не може да образова хора, които НЕ ЖЕЛАЯТ ДА СЕ ОБРАЗОВАТ и които съществуват в една чужда на интелекта и образоваността среда; освен това НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ НАУЧЕНИ на каквото и да е онези, които не виждат смисъл да се образоват, защото не са наясно какво ще правят със своето образование или без него.

Наскоро излезе поредната световна класация на висшите учебни заведения и се оказа, че нито един български университет не е включен в списъка на 400-те най-добри университети в света. Топ 400 е съставен от влиятелния британски вестник "Таймс", който ежегодно публикува класацията "Higher Education World Reputation Rankings" (thetimes.co.uk). За сравнение единственият представител на Балканите е нашата съседка Турция, която има три университета в топ 225, а сред първите 300 университета фигурират пет турски висши учебни заведения...
(виж по-подробно в http://www.e-plovdiv.com/podr.html?id=9804 )

Сред десетте най-добри университети в света има седем американски.

В САЩ знанието е стока, продукт, за който ти заплащаш. И колкото е по-хубав, толкова е по-скъп този продукт. Таксите в престижните висши училища са изключително високи и затова там още щом детето се роди родителите започват да събират пари за неговото образование.
Но за умните и трудолюбиви студенти има фантастично прост стимул - таксите драстично намаляват. Далновидни работодатели пък се трепят да им поднасят и други захарчета под формата на стипендии, сключен трудов договор с най-добрите след дипломирането им, високо заплащане на труда им и пр.

Как да нямаш стимул да се учиш като пътят ти е ясен много преди да завършиш!!!

А у нас как е?

В нашите университети масово се ходи не за знания, а за да си прекараш добре, или за да отидеш на бригада в чужбина и да не се върнеш. Затова в Студентския град в София има толкова много барове и дискотеки и нито една библиотека ...

Затова с образованието, което получават в нашите вузове, бакалаврите стават за бармани, сервитьорки, таксиметрови шофьори или емигранти, както писа наскоро един анализатор в пловдивски вестник ...

Няма подготвени кадри, но висшисти се произвеждат на килограм.

У нас учебните заведения се превърнаха във "фабрики за дипломи", защото у нас се цени ДИПЛОМАТА, а не ЗНАНИЕТО. Знанието никой не го иска. И защо да го иска, като за знанието трябва "дупе", изисква се труд и постоянство, а дипломата му се подарява, дава или купува ...

Иначе съм изцяло съгласна с твърдението: "Мотивацията е ключът! На преподавателя да върши работата си, както трябва, и на учащия да участва в учебния процес активно и с желание."

Слава Богу, в България все още има умни и трудолюбиви деца. Именно заради тях е необходимо "преподавателя да върши работата си, както трябва", въпреки масовата апатия и незаинтересованост към знанието!



2012-10-10 00:00:00
Специални неща:
Абсолютно съм съгласна с всичко, което си написала. Вината на системата е безспорна и не подлежи на коментар! Но това, на което исках да наблегна в този си материал, е, че в крайна сметка в ръцете и волята на всеки отделен индивид - било то учащ, обучаващ или родител - е да намери начина да се противопостави на пагубното действие (или по-точно бездействие на институциите) и да направи нещо в правилната посока. Първо за себе си, а по неговия пример току виж се „подвели“ и други. И т.н. по веригата. Само така според мен нещата могат да почнат да се променят към по-добро. Между другото това важи и може да бъде приложено във всяка една област от живота. Иначе, ако всички се примирим и оправдаем бездействието си със системата и други външни условия (които наистина са изключително силни деструктивни фактори), тогава не ми се мисли какво ще се случи!!!

А ти, майче, въпреки огромното ти разочарование от системата и сегашното положение на образованието в страната ни, не си се отказала да работиш съвестно и от сърце за малцината, които искат да учат и да знаят. Ти си такъв човек, чийто пример вдъхновява не само мен, а и многобройните ти ученици! ПОКЛОН!

И накрая, за всички, които не виждат смисъл и смятат, че от тях нищо не зависи, искам да припомня великата мисъл на Ганди: БЪДИ ПРОМЯНАТА, КОЯТО ИСКАШ ДА ВИДИШ В СВЕТА!

И една притча от „Скритият дар“ на Джериес Авад:

Морската звезда

Живял едно време мъдър човек, който всяка сутрин се разхождал по брега на океана, преди да седне да пише своите книги. Един ден, докато се разхождал по плажа, видял човешка фигура, която сякаш танцувала. Той се усмихнал при мисълта за човека, танцуващ сам край океана посред бял ден. Забързал крачка, за да разбере по-скоро каква е тази работа.
Като приближил, видял, че фигурата е на млад мъж. Той не танцувал, а вземал нещо от пясъка и после много нежно го връщал обратно във водата.
— Добро утро — извикал мъдрецът на младежа, когато се изравнил с него. — Какво правиш?
Младият човек се спрял за миг, погледнал го и отговорил:
— Хвърлям морски звезди обратно в океана.
— Може би трябваше да те попитам защо ги хвърляш обратно в океана?
— Слънцето изгрява и започва отливът. Ако не ги върна във водата, те ще умрат.
— Но, млади момко, този плаж е много дълъг и целият е покрит с морски звезди. Ти нищо не можеш да промениш.
Младежът го изслушал учтиво. После се навел, вдигнал поредната морска звезда, хвърлил я върху пенливите вълни и казал:
— За тази вече го промених.
2012-10-14 00:00:00
Борислав Арапчев:
Изцяло съм съгласен с гореказаното.

За съжаление робството и после социализма направиха от Българина мекотело.
Но апатията не помага и не оправя нищо. Само задълбочава нещата.

Както са казали - Всеки път започва с първата крачка.

От нас зависи да я направим.
2012-10-14 00:00:00

Добавяне на коментар

За да коментирате, трябва да се регистрирате! Знам, че за много хора това ще се окаже досадна пречка и ще се откажат. Но вярвам, че тези, които наистина искат да изразят своето мнение, няма да се спрат пред това малко "препятствие" :)

Регистрирайте се ТУК - ще Ви отнеме по-малко от минута :)

Ако вече имате създаден профил, влезте от ТУК, за да коментирате.



2011-2017 (c) Специални неща. Всички права запазени. | webmail