Сладкишите са ми слабост. Обожавам и да ги ям, и да ги приготвям. Нещо повече – докато за другите видове ястия подбирам бързи и лесни рецепти, на сладките изкушения посвещавам дълги часове в кухнята. Доставя ми удоволствие да импровизирам както със съставките, така и с вида, формата, украсата. Не се страхувам да експериментирам и за моя голяма радост, а и за радост на дегустаторите около мен, резултатите почти винаги са впечатляващи :) Тайната ми е (ако изобщо има такава), че преди да се захвана с дадена рецепта, внимателно я прочитам и си представям как ще изглежда и какъв ще е вкусът на готовото произведение. Знам кои съставки си подхождат и кои не, което до голяма степен е гаранция за постигането на успешен – вкусен и красив – краен резултат.
Голямо предизвикателство беше за мен да направя сладкиш без обичайните заподозрени продукти – яйца, мляко, масло. Преди щях да възкликна – това е невъзможно! Да, обаче е възможно. И стана страхотно! Ето я рецептата.
Продукти:
- 3 намачкани банана
- 200 мл вода
- 100 мл разтопено кокосово масло
- 240 г кафява захар
- 200 г бадемово брашно
- 80 г пълнозърнесто пшенично брашно
- 40 г ленено брашно
- 1 ч.л. сода бикарбонат
- есенция ванилия, ром или друга по избор
Начин на приготвяне:
В купа се разбъркват добре захарта, разтопеното масло и водата. Към тях се добавят на порции брашната, содата и есенциите като се бърка внимателно, докато се получи еднородна смес. Бананите се прибавят накрая. Получената смес се изсипва в желаната форма за печене и се пече в предварително загрята до 150 градуса фурна за около 40 минути.
Забележка: Тук правилото за сухата клечка е доста спорно.
Първият път, когато приготвях тези тортички за рождения си ден, нямах много време и макар че клечката не беше съвсем суха, реших да ги извадя от фурната така.
Когато изстинаха, тортичките бяха превъзходни – сочни (но в никакъв случай не и сурови), пухкави и вкусни. Единствената им украса бяха кокосовите стърготини. Но повече не им и беше нужно :)
Трябва да отбележа също, че тук вместо банани използвах настъргани ябълки, освен ванилия ароматизирах и с канела, а за разкош добавих рожков и счукани орехи. Вода не сложих, тъй като ябълките са доста сочни и бяха много. Изключително успешен първи опит, който ме окуражи да експериментирам, а поредният отличен резултат ме вдъхнови да напиша този материал и да дам обещаната преди време рецепта.
|
|
|
Вторият път имах достатъчно време, бях решила да направя торта за рождения ден на майка и започнах още от предния ден. Торта, украсена и поднесена както си я бях намислила, не стана, защото коварната болест ме изкара от строя за пореден път. Но се получи толкова невероятно вкусен вегански сладкиш с блатове и крем, че никой от опиталите го не се оплака от вида му :)
Но да се върна на печенето. Тъй като имах време, реших да спазя правилото на сухата клечка и пекох почти час, но на около 100 градуса. Накрая дочаках по клечката да няма тесто и чак тогава извадих блата от фурната. Когато се охлади обаче, той вече не беше мек и пухкав, а някак по-твърд, отколкото беше необходимо, и дори леко ронлив.
Благодарение на крема от кокосова сметана, банан и кафява пудра захар и на малините, които сложих между блатовете – нали идеята ми беше, че правя торта :) – и на факта, че така оформеният сладкиш престоя на хладно два дни преди да се сетим за него (поради ред причини), когато го разрязахме и опитахме, той беше мек и сочен, и вкусен, ама много :)
Е, това е. Експериментирайте смело и развихрете фантазията си. При мен и двата пъти резултатът беше изумителен и ме накара да се чувствам много горда с тази моя първа авторска веганска рецепта, която със сигурност ще пребъде в нашата кухня :)