Татко Карло казал: „Аз продадох своето сако и ти купих букварче. Ти трябва да ходиш на училище и да станеш умничък и благоразумничък.”
„Аз ще бъда умничък и благоразумничък” – казал Буратино. Взел букварчето и тръгнал към училище.
По пътя Буратино видял кукления театър на Карабас Барабас. Ужасно му се приискало да погледа куклено представление. Забравил, че е обещал да бъде умничък и благоразумничък, продал своето букварче и си купил билет за кукления театър...
Обожавам да чета. Започнала съм на 3-годишна възраст и оттогава не съм спряла. Научила съм се да познавам буквите по собствено желание като съм гледала надписите по улиците, докато са ме разхождали навън. Посочвала съм буквичка и след това съм питала коя е... И така съм започнала да сричам, после и да чета. Запазила съм ярък спомен как лелите в детската градина ме слагат на едно столче отпред и ме оставят да чета книжки на останалите дечица от групата. Помня столчето и децата пред мен, които в захлас ме слушат, притихнали на своите столчета...
За мен книгите са богатство, магия, споделена любов...
Чрез тях се пренасям в други светове, срещам се с различни типове хора, откривам отговори на въпроси, които ме вълнуват, научавам хиляди неща за живота, а оттам и за себе си.
Първата книга в моя живот беше „Буратино и златното ключе” – квадратна, подвързана допълнително с твърди корици, с прекрасни илюстрации и няколко реда текст в долната част на всяка богато изрисувана страница.
|
|
|
Книжката беше руска и за да мога да я чета, майка превеждаше и печаташе на машина текста. После го режеше на ленти, които лепеше с тиксо на съответното място на всяка страница.
|
|
|
Аз поглъщах редовете лист след лист и често се случваше майка да не може да насмогне с превода, печатането и лепенето. Молех я да побърза и с трепет чаках върху непонятния за мен руски текст да се появят познатите думи и изречения, които ме отнасяха във вълшебния приказен свят.
Помня как тя крадеше от съня си, за да напечата толкова жадуваните от мен редове. Как на сутринта ме чакаха нарязаните лентички с текст, които тя, надвита от съня, не е имала сили да залепи, но е поставила на съответните места в книжката. Понякога не отговаряха, но аз се научих да ги сверявам с руския текст и да откривам нужното листче :)
А когато вечер ме гушваше и слушаше как й чета от любимата си книжка, бях най-щастливото дете на света! Споделях трудностите, които съм преодоляла, докато търся точното листче, обсъждахме решенията и се гордеехме – тя с мен, а аз със себе си :)
Това са безценни спомени за мен. Любовта към майка и любовта към книгите...
По-късно през годините книгите бяха, а и досега си остават едни от най-жадуваните ми подаръци.
Щастлива съм, че и двамата ми родители са обичали да четат и ми предадоха тази любов.
Благодаря ви, майче и татко! Без книгите моят живот не би бил това цветно и интересно място, което е сега.