моята първа книга



„Буратино и златното ключе”

Татко Карло казал: „Аз продадох своето сако и ти купих букварче. Ти трябва да ходиш на училище и да станеш умничък и благоразумничък.”
„Аз ще бъда умничък и благоразумничък” – казал Буратино. Взел букварчето и тръгнал към училище.
По пътя Буратино видял кукления театър на Карабас Барабас. Ужасно му се приискало да  погледа куклено представление. Забравил, че е обещал да бъде умничък и благоразумничък, продал своето букварче и си купил билет за кукления театър...



Обожавам да чета. Започнала съм на 3-годишна възраст и оттогава не съм спряла. Научила съм се да познавам буквите по собствено желание като съм гледала надписите по улиците, докато са ме разхождали навън. Посочвала съм буквичка и след това съм питала коя е... И така съм започнала да сричам, после и да чета. Запазила съм ярък спомен как лелите в детската градина ме слагат на едно столче отпред и ме оставят да чета книжки на останалите дечица от групата. Помня столчето и децата пред мен, които в захлас ме слушат, притихнали на своите столчета...

За мен книгите са богатство, магия, споделена любов...

Чрез тях се пренасям в други светове, срещам се с различни типове хора, откривам отговори на въпроси, които ме вълнуват, научавам хиляди неща за живота, а оттам и за себе си.

Първата книга в моя живот беше „Буратино и златното ключе” – квадратна, подвързана допълнително с твърди корици, с прекрасни илюстрации и няколко реда текст в долната част на всяка богато изрисувана страница.

Книжката беше руска и за да мога да я чета, майка превеждаше и печаташе на машина текста. После го режеше на ленти, които лепеше с тиксо на съответното място на всяка страница.

Аз поглъщах редовете лист след лист и често се случваше майка да не може да насмогне с превода, печатането и лепенето. Молех я да побърза и с трепет чаках върху непонятния за мен руски текст да се появят познатите думи и изречения, които ме отнасяха във вълшебния приказен свят.

Помня как тя крадеше от съня си, за да напечата толкова жадуваните от мен редове. Как на сутринта ме чакаха нарязаните лентички с текст, които тя, надвита от съня, не е имала сили да залепи, но е поставила на съответните места в книжката. Понякога не отговаряха, но аз се научих да ги сверявам с руския текст и да откривам нужното листче :)

А когато вечер ме гушваше и слушаше как й чета от любимата си книжка, бях най-щастливото дете на света! Споделях трудностите, които съм преодоляла, докато търся точното листче, обсъждахме решенията и се гордеехме – тя с мен, а аз със себе си :)

Това са безценни спомени за мен. Любовта към майка и любовта към книгите...

По-късно през годините книгите бяха, а и досега си остават едни от най-жадуваните ми подаръци.

Щастлива съм, че и двамата ми родители са обичали да четат и ми предадоха тази любов.

Благодаря ви, майче и татко! Без книгите моят живот не би бил това цветно и интересно място, което е сега.


2011-11-01 (Прочетено 2902 пъти.)
 
 
Ако материалът ви е впечатлил, смело го изразете - бутоните са за това :)

Facebook | Twitter | Google

Версия за печат


Коментари

Борислав:
Великолепен материал, приказен, точно като това за което се пише в него.

И съм сигурен, че не е случайно, че излиза на 1-ви ноемри - Деня на Будителите.

И като описаната книга, и като историята, която си разказала - си е точно на датата.

Хубаво е да се четат книги и с тях да оставаме будни, жадни за знание, мислене и истории - те ни правят по-мъдри и ни-показват хубавите и истински неща (защото понякога позадрямваме. :-) )

2011-11-01 00:00:00
Специални неща:
Благодаря ти, Боре! :)
За мен това е много специален материал и май наистина не е случайно, че излиза точно на този ден. Не съм го планирала, а просто така се получи - поредното доказателство, че нещата в живота ни, които най-много ни се струват случайни, всъщност са най-закономерни и навременни.
Колкото до книгите, вярвам, че те са нашият прозорец към света.
Да си пожелаем днес в унисон с празника винаги да го държим чист и отворен, за да бъдем будни, за да знаем и да помним...
2011-11-01 00:00:00
MadWizard:
Уау.
Страхотно.
2011-11-01 00:00:00
Специални неща:
Мерси :)
2011-11-01 00:00:00
Мария Тодорова:
Ти се научи да четеш така както се научи да ходиш - самичка и изведнаж. Беше на годинка, когато сама се втурна с възторжен крясък към мен от единия край на стаята до другия, където се приземи в прегръдката ми. Беше на около три годинки, когато с ама започна да четеш несигурно, но с артистично вживяна емоция текста на книжките, защото това за теб не беше просто текст, а разказано приключение, което трябва да се съпреживее.
Нямахме много време нито аз, нито баща ви, да се занимаваме с теб и сестра ти, но за приказките преди сън, винаги намирахме. Защото това бяха най-специалните моменти в живота ни. Виждам, че те са останали такива и за тебе.
2011-11-01 00:00:00
Специални неща:
Мила моя майче, най-важното нещо, което едно дете може и трябва да получи от родителите си, е тяхната любов, подкрепа и вяра в него и неговите способности, без да го задушават, но и без то да усеща липсата им. Вие с татко винаги сте били на точното място в точния момент, когато съм имала нужда от вас. Благодаря ви от цялото си сърце, че ми подарихте и възпитахте в мен любовта, честността, добротата, творческото начало и свободния дух! ОБИЧАМ ВИ И СЕ ГОРДЕЯ, ЧЕ СЪМ ВАША ДЪЩЕРЯ!
2011-11-01 00:00:00
Мария:
:)
2011-11-01 00:00:00
Борислав:
Детските книжки са толкова увлекателни и магически - дори и за порасналите деца ... :-)
2012-01-22 00:00:00
Desislava:
Здравейте,
отдавна търся тази книжка, бихте ли ми дали повече инфо за нея-година,издателство... Ако някой желае да я продаде?
2013-01-16 15:56:27
Специални неща:
Здравейте, Десислава :) С удоволствие споделям библиографските данни:

Толстой, Алексей Николаевич. Приключения Буратино или Золотой ключик. Издательство «Советская Россия», Москва: 1971

Успех и дано да успеете да я откриете някъде. Книжката е прекрасна!
2013-01-17 12:44:43
Desislava:
Благодаря за информацията. Като малка имах тази книжка и за това сега я търся.Наистина е прекрасна, но тогава имаше и много други прекрасни руски книжки.....за съжаление днес издателствата бълват доста ужасно илюстрирани неща-трудно можеш да намериш "красива" детска книжка. :)
2013-01-18 13:51:23
Специални неща:
Да :) Аз до скоро събирах книжките от поредицата „Вълшебни приказки в картинки“. Красиви са като оформление и текстовете също ми харесват. Но като „Буратино“ друга няма! :)
2013-01-19 13:58:20

Добавяне на коментар

За да коментирате, трябва да се регистрирате! Знам, че за много хора това ще се окаже досадна пречка и ще се откажат. Но вярвам, че тези, които наистина искат да изразят своето мнение, няма да се спрат пред това малко "препятствие" :)

Регистрирайте се ТУК - ще Ви отнеме по-малко от минута :)

Ако вече имате създаден профил, влезте от ТУК, за да коментирате.



2011-2017 (c) Специални неща. Всички права запазени. | webmail