Посвещавам този текст на всички, които се съмняват в красотата на собственото си тяло и го наказват за това.
Посвещавам го и на себе си. Защото съм специална – за мен самата и за тези, които обичам и които ме обичат. Такава, каквато съм!
Струваше ми много време и страдание, докато накрая осъзнах мъдрите думи на моята сестра: “Тялото е нашата къщичка и за да ни е уютно в нея, не трябва да я рушим, а да я обичаме и да се грижим за нея с любов.”
Цял живот се боря с тялото си.
Започнах с диета, експериментирах с гладуване, продължих като редувах диета с гладуване. Така постепенно храната спря да представлява интерес за мен. Тялото ми се промени. Опияняваха ме похвалите, придружени с погледите на възхищение и завист на тези, които ме познаваха в предишната ми форма. Спортът беше моят наркотик, а недохранването – ежедневният ми режим.
Промяната дойде внезапно, грубо и жестоко. Със загубата на татко загубих и смисъл да живея, да се боря, загубих и себе си. Тялото ми ме обгърна, покри ме с мека обвивка, сякаш за да ме запази от болката навън. А тази отвътре? Тя се трансформира и специалистите в бяло й дадоха куп сложни латински имена...
Днес съм на 37 и отново се боря. Боря се ЗА тялото си.
Храня се здравословно, вкусно и разумно. Спортувам умерено и за удоволствие.
И приемам тялото си. Сега то е стегнато, хармонично и женствено. Харесвам го и го обичам. Харесват го и другите. Харесват го и го обичат и всички скъпи на сърцето ми хора. Обичат цялата форма и съдържание на моето АЗ.
Спрях да се опитвам да поправям тялото си. Мисля, че то поправи мен. За да не се разваляме никога повече!
P.S. Написах този материал във връзка с инициативата “Обичам моето тяло” на Сайтът на една жена (това е публикацията там). Приветствам я от цялото си сърце и се надявам тя да помогне на колкото се може повече момичета и жени (а защо не и мъже и момчета) да спрат да се самонаказват и да си вредят в опитите си да постигнат един идеален, наложен от масовите стереотипи модел външност. Това разбира се не означава да спрем да се грижим за външния си вид, а просто да го правим разумно и с любов към себе си. И да помним, че здравето и добрата душа са нещата, които определят истинската красота на човека – и отвън и отвътре!