Колкото и да търсих, не можах да открия кой е авторът на това прекрасно стихотворение. Попаднах на него случайно, прочетох го и възкликнах: това съм аз! Вдъхновението ми роди тази картичка, в която символите и цветовете говорят заедно с думите.
Честит празник! С пожелание за Здраве, Вяра, Надежда и Любов! И Мъдрост!
Такава съм
Понякога съм весела и стилна,
друг път съм тъжна и небрежна.
Когато трябва - мога да съм силна,
когато искам - мога да съм нежна.
Понякога покрай реката тичам,
но за приятел в блато ще нагазя.
Когато искам - мога да обичам,
когато трябва - мога и да мразя.
Понякога спокойствие разливам,
друг път във буря се превръщам.
Когато искам - бързо си отивам,
когато трябва - винаги се връщам.
Понякога съм страшно хаотична,
друг път съм подредена къща.
Когато искам - много съм различна,
когато трябва - съм една и съща.
Неизвестен автор
P.S. Стихотворението вдъхнови майка ми и тя написа и ми посвети следното четиристишие:
Такава си - и весела, и тъжна,
мечтаеща, обичаща, красива...
Такава си и аз не те обсъждам!
Да се обсъжда Космоса не бива!!!
Мария Тодорова
НАЙ-ХУБАВИЯТ ПОДАРЪК! БЛАГОДАРЯ ТИ, МАЙЧЕ!