Колкото и да търсих, не можах да открия кой е авторът на това прекрасно стихотворение. Попаднах на него случайно, прочетох го и възкликнах: това съм аз! Вдъхновението ми роди тази картичка, в която символите и цветовете говорят заедно с думите.
Честит празник! С пожелание за Здраве, Вяра, Надежда и Любов! И Мъдрост!



Такава съм

Понякога съм весела и стилна,
друг път съм тъжна и небрежна.
Когато трябва - мога да съм силна,
когато искам - мога да съм нежна.

Понякога покрай реката тичам,
но за приятел в блато ще нагазя.
Когато искам - мога да обичам,
когато трябва - мога и да мразя.

Понякога спокойствие разливам,
друг път във буря се превръщам.
Когато искам - бързо си отивам,
когато трябва - винаги се връщам.

Понякога съм страшно хаотична,
друг път съм подредена къща.
Когато искам - много съм различна,
когато трябва - съм една и съща.

Неизвестен автор


P.S. Стихотворението вдъхнови майка ми и тя написа и ми посвети следното четиристишие:

Такава си - и весела, и тъжна,
мечтаеща, обичаща, красива...
Такава си и аз не те обсъждам!
Да се обсъжда Космоса не бива!!!

Мария Тодорова

 

НАЙ-ХУБАВИЯТ ПОДАРЪК! БЛАГОДАРЯ ТИ, МАЙЧЕ!


2012-09-17
(c) http://special.nadezhda.org