Половин година е и малко, и много време. Зависи от гледната точка. И от вида на календара също...
Моят беше от коварния вид. Щастие, спокойствие, слънце... и изведнъж разруха, ураган, порой...
Сега пак е тихо и спокойно. Но нали си представяте как е след буря – пеква слънце, морето се плиска мързеливо, но ей ги там отломките от потопената лодка, скършените клонки по пясъка, изхвърлената на брега рибка, която диша на пресекулки, борейки се за всяка глътка живот...
Да, доста мрачна равносметка се оказа. Но поглеждайки назад виждам както много радост, усмивки и споделена любов, така и болка, разочарование и тъга...
По един или друг начин се разделих безвъзвратно със скъпи на сърцето ми хора. По един или друг начин разбрах истини, които ме пречистиха, освободиха и оттласнаха от дъното нагоре към повърхността... Пораснах, помъдрях, че и материали по тези въпроси започнах да пиша :)))
Днес Специални неща навършва половин годинка. Идеята за блога ми изкристализира чрез храната и се реализира благодарение на храната. Но на всички ни е ясно, че за хубаво или за лошо :) той нито се роди, нито пък се разви като кулинарен блог, макар че би могло, защото обожавам да експериментирам в кухнята и да създавам красиви и вкусни неща. За мен Специални неща е моето любимо местенце, където искам и мога да споделям най-вече със себе си нещата от живота около и вътре в мен, които са ме докоснали по някакъв по-специален начин. Сякаш на шега създадох страничката му във фейсбук, за която имаше безброй колебания „да бъде” или „да не бъде” :) В крайна сметка „да бъде”-то победи и към днешна дата изненадващо и много радващо за мен броят на харесващите специалните неща вече наближава 60. Отскоро Special е и в G+, където бавно, но славно плюсчетата също се увеличават :) Щастлива съм, защото по този начин съвсем неочаквано открих и ме откриха хора, с които имаме толкова общи неща. Благодаря, приятели!
Ами стига толкова равносметки :) Да видим и подаръците :)
В случая те са два вида – за мен и от мен.
Първият е наистина много специален за мен – съвсем неочаквано, изненадващо, удивително и то в навечерието на празника на Special (нали ви казах, че случайни неща няма!) получих първите си награди като блогър (не една, а цели четири!) от Buba’s Art. Ето ги!
Благодаря ти от сърце, Борянче!!! И тъй като знам, че получаването на награда в блогърското общество е не само чест, но и отговорност, съвсем скоро ще подготвя отделен материал, в който ще изпълня приятните задължения, които моите четири изискват :)
Другите подаръци са хем за мен (благодаря ти, любов моя – толкова съм радостна, че заедно се справихме с поредното предизвикателство, пред което ни постави сайтът, и категорията с галерии вече е красив факт, а проблемът с регистрацията и входа при коментиране е отстранен), хем от мен за всички, които ме четат и гледат, и които смятат, че това, което виждат тук, си струва отделеното време :) В категорията ... за разглеждане ще публикувам всички красиви неща, които са развълнували сетивата ми, за да ги запечатам и споделя в снимки. Нямам професионален фотоапарат, всъщност нямам никакъв фотоапарат, ако не броим 5-мегапикселовата камера на мобилния ми телефон. Но снимките, които в крайна сметка намират място в блога ми, са правени с много желание, любов и критичност както към обектите и аранжировката на декорите, така и при компютърната обработка след това.
Ами това е! ЧРД на Special и... почерпете се, де, вкусни са и са полезни, а рецептата – coming soon :)
P.S. Не съм снимала аз совчето, което ви гледа право в очите в началото на този материал. За него трябва да благодаря на Ваня от Vanilla Kitchen, която преди време сподели снимката във фейсбук. Свалих я, обработих я и на свой ред я споделям тук. Защото от пръв поглед се влюбих в малкото пухкаво сладурче, с което дълбоко в себе си се идентифицирах – четете по-горе: пораснало и помъдряло, че и с нокти, за да се пази :)