Преди една седмица Вяра имаше месечен рожден ден :) Терминът е на татко Борислав и с него отбелязваме порастването на нашето мъниче с всеки изминал месец.
И така... на 24-ти май Вяра навърши 15 месеца, което си е един вид бебешки юбилей :)
Само три месеца са изминали след първата й годинка, а толкова много неща е постигнала за това време!
Бръщолеви на бебешкия си език, разказва ни, кара ни се, обяснява ни и стабилно подкрепя доводите си като ръкомаха с малките си ръчички. Същински бащичко :)
Има си любими храни и ястия, които хапва с желание и апетит – червена леща, шопска салата, таратор с чесън, орехи, зехтин и копър, кисело мляко с банан и боровинки и хляб, разбира се :) Подканя ни с бойното си „айде“, ако се забавим да й дадем поредната хапка. А често и сама поема инициативата в собствените си ръчички, награбвайки парче хляб, краставица, риба, тиквичка или пък направо голямата лъжица :) Но когато нещо не й хареса, безцеремонно обръща главичка настрани с вирната нагоре брадичка и стистнати устенца.
Изключително подвижна, любопитна и емоционална е.
Стои все по-уверено и стабилно на малките си крачета, които от време на време все пак притреперват и тя тупва по дупе на земята, както тати я е научил. Обожава да се люлее на люлките в парка и да се спуска по пързалката.
|
|
|
Раздава усмивки надлъж и нашир, закача се с мало и голямо, настойчиво търси и в повечето случаи получава ответното внимание.
Изследва неуморно света около себе си, пита, учи се, расте...
Моето малко момиче. Гледам я и сърцето ми прелива от щастие и гордост. Едновременно с това обаче в него се прокрадват и майчини тревоги...
Говоря си с моята любима майка и й задавам на пръв поглед абсурдния въпрос как ни е отгледала, успявайки да бъде спокойна, когато не сме (били) до нея. Отговорът й ме зашеметява с мъдростта и простотата, които се съдържат в него:
„То (детето) хем е част от теб, хем е отделен човек със собствена индивидуалност и свой път, по който самостоятелно върви. И колкото и да порасне, в теб за цял живот остават първичните инстинкти да е нахранено, да не му е студено и да не страда... Това е да си майка...“