Изминалата година беше едновременно най-щастливата и най-трудната година в моя живот. Раждането на дъщеря ми Вяра е най-прекрасното нещо в живота ми, най-ценният подарък, който един човек може да получи, но и най-голямата отговорност. Разбрах и усетих, че безсънието, постоянната умора и смазващият физически и психически стрес са част от нещата, които съпътстват отглеждането на едно бебе, но една разтапяща беззъба бебешка усмивка е в състояние да влее толкова нови сили в  теб и да ти даде крила, за да преодолееш всяко едно изпитание, през което преминаваш, без значение в коя област от живота ти е то. Няма да пиша повече за трудностите, защото радостта, щастието и любовта са в пъти повече, когато държиш в ръцете си малкото човече, а то усмихнато те гледа в очите и протяга ръчички, за да докопа де що може от лицето ти, тоест да те прегърне :) Всеки ден благодаря на Бог за това щастие!

Както всяка година, и тази ще пожелая на себе си, на близките си и на всички хора да има повече мир, хармония и добро в душите! Нека сърцата ни бъдат пълни с любов и благодарност за всичко, което имаме, и да не забравяме, че най-важните неща в живота не са преходните, заради които често влизаме в конфликт с другите и/или себе си. Най-същественото наистина е невидимо за очите, а се усеща само със сърцето. Нека му позволим да чувства!


2015-01-01
(c) http://special.nadezhda.org