by Nicholas Sparks



The Last Song


„Животът – мислеше Стив – е като песен”.
В началото е тайнство, в края – утвърждаване, ала помежду им е средоточието на чувствата, които осмислят цялото.

 



„Последна песен” е книга за Любовта в различните й измерения – синовната, бащината, братската, тийнейджърската, съпружеската, божествената...

Неотдавна, когато по кината тръгна филмът, не изпитах голямо желание да го гледам (може би заради участието на Майли Сайръс), макар че го запомних. После, след известно време се сдобих с книгата, не по собствено желание, признавам си, ако зависеше от мен, едва ли бих си я купила. Грешка, голяма грешка!

Наричат Никълъс Спаркс познавач на човешката душа. Ами, такъв е! Харесвам „Тетрадката”. Всъщност има ли някой, който да не я харесва?! Харесвам и „Писмо в бутилка”, „Незабравимата разходка”, „Нощи в Роданте”, искам да прочета/гледам „С дъх на канела”. Всеки момент по кината ще тръгне „Талисманът”, чиято реклама видях преди няколко седмици, и веднага си го набелязах. После вкъщи открих, че по гореспоменатите канали притежавам и книгата. Четенето й предстои :)

Но нека се върна на „Последна песен”. Прочетох я за три дни. Започнах малко предпазливо, с подозрение дали ще ми хареса, но постепенно, с всяка следваща страница с наслада и съвсем доброволно потъвах все повече в океана от събития, страсти и мисли на Рони, Стив, Уил, Джона и останалите. И когато към края си бях изплакала сълзите, а душата и сърцето ми едновременно ликуваха и се разкъсваха от избухналите в мен спомени за татко, затворих последната страница с желанието за още и още, и още... Е, да, със сигурност ще гледам и филма. Но книгата... Вижте сами. Не мога да я препиша цялата, но споделям някои от най-любимите ми моменти в нея.
 


 

 


 

– Вярвам, че Бог ще ти подскаже отговора. Но не забравяй, че понякога минава време, докато разберем какво иска Той от нас. Гласът Му най-често е тих шепот и трябва да слушаш внимателно, за да го доловиш. Друг път обаче – в редките моменти на откровение – отговорът е очевиден и звънък като църковна камбана.
Рони се усмихна, помисли си колко необходими й бяха разговорите с пастора.
– Изглежда говориш от опит.
– И аз обичам баща ти. И също като теб исках да направя нещо за него.
– И Бог отговори?
– Той винаги отговаря.
– Шепот ли чу или църковна камбана?
За пръв път от много време в очите му проблесна искрица радост.
– Църковна камбана, разбира се. Бог знае, че напоследък недочувам.

 


 

Последната надежда на Джона угасна и той се разплака отново.
– Никога повече няма да те видя... не е честно! Не е честно!
Стив се бореше да проговори въпреки буцата, заседнала в гърлото му.
– Хей... Искам да ме изслушаш. Може ли?
Джона се насили да вдигне поглед. Въпреки всички усилия на волята Стив усети, че гласът му пресеква. Едва се сдържаше да не се разхлипа пред сина си.
– Искам да знаеш, че си най-добрият син на света. Винаги съм се гордял с теб. Сигурен съм, че ще пораснеш и ще вършиш чудесни неща. Много, много те обичам.
– И аз те обичам, татко. И много ще ми липсваш.
С ъгълчето на окото Стив виждаше как по лицата на Ким и Рони се стичат сълзи.
– И ти ще ми липсваш. Но аз винаги ще те наглеждам. Обещавам. Помниш ли прозореца, който направихме заедно?
Джона кимна с трепереща брадичка.
– Наричам го „Божествена светлина”, защото ми напомня за небесата. Винаги когато слънцето надникне през прозореца... през който и да е прозорец, ще усещаш, че съм при теб. Ще се спускам при теб с лъчите, струящи през прозореца.

 


 

След службата Рони остана на пейката с Джона, а майка й и Брайън излязоха навън да поговорят с пастор Харис. Четиримата отлитаха за Ню Йорк само след няколко часа. Оставаше й съвсем малко време.
Не искаше да си тръгва. Проливният дъжд, който се лееше от сутринта, беше спрял и небето се проясняваше. За това се молеше Рони. Впери очи в прозореца от цветно стъкло на Стив и си пожела облаците да се разпръснат. И когато те наистина пропуснаха слънцето, стана точно така, както го описваше баща й. Лъчите заструиха през прозореца, хвърляйки ореол от стотици  великолепно обагрени снопчета светлина. Водопад от ярки цветове обля пианото и Рони си представи как баща й стои пред него, обърнал лице към светлината. Образът се стопи бързо, но тя стисна ръката на брат си в безмълвно благоговение. Усмихна се въпреки безкрайната скръб, уверена, че Джона усеща същото.
–  Здравей, татко – промълви тя. – Знаех, че ще дойдеш.

 


 

 


The Last SongMy review about the book in GoodReads

The Last Song by Nicholas Sparks
My rating: 4 of 5 stars

I started it somewhat suspiciously at the beginning, then became more and more engrossed in it with every single page, and finally, after having cried my eyes out at the end, I didn't want it to end...
 


 


2012-03-17 (Прочетено 2206 пъти.)
 
 
Ако материалът ви е впечатлил, смело го изразете - бутоните са за това :)

Facebook | Twitter | Google

Версия за печат


Коментари

Борислав:
Вълшебно!
2012-03-17 00:00:00
Борислав:
Все едно е и за моя татко. Или за всеки друг татко по света. А и нали наричат Бог - нашия небесен баща...
2012-03-17 00:00:00
Мария:
Още ли плачеш, миличко? Поплачи си ...

Сълзите измиват душата и света.

Но не плачи прекалено, защото главичката натежава и започва да боли. А не всяка болка е добра! Добра е само тази, която се предизвиква от нещо много красиво.

Любовта е най-красивото нещо и заслужава сълзите ни.

И все пак не плачи прекалено ...
2012-03-19 00:00:00
Мария:
НИКОГА не плачи прекалено ...
2012-03-19 00:00:00
Специални неща:
♥ ♥ ♥
2012-03-25 00:00:00

Добавяне на коментар

За да коментирате, трябва да се регистрирате! Знам, че за много хора това ще се окаже досадна пречка и ще се откажат. Но вярвам, че тези, които наистина искат да изразят своето мнение, няма да се спрат пред това малко "препятствие" :)

Регистрирайте се ТУК - ще Ви отнеме по-малко от минута :)

Ако вече имате създаден профил, влезте от ТУК, за да коментирате.



2011-2017 (c) Специални неща. Всички права запазени. | webmail