Любовта е солта на живота

Пиша от морето. Тук солта е в изобилие. Любовта – също.

Наслаждавам се на дълго чаканата си почивка в компанията на Любовта на живота ми. Сърцето ми е спокойно, цяло и щастливо. Аз също.

Морето малко ми се сърди. А аз нямам търпение да ме прегърне.

„Защо се забави толкова?” – С укор ме плисва първата вълна. „Обичам те!” – Целувам го аз и се отпускам в топлите му прегръдки. „Чаках те" – нежно ми шепнат вълните. „Тук съм” – усмихвам се и знам, че повече думи не са нужни...

„Любовта е солта на живота...” Заслушвам се в песента и се замислям. Мисля за метафората и символиката, която съдържа това кратко и много вярно изречение. Какво би бил животът ни без ЛЮБОВТА? Блудкаво и безвкусно ястие. Макар че във времето на изкуствените подобрители, масовият вкус е притъпен и сякаш не усеща липсата й. Не усеща разликата. Не усеща нищо. И когато ТЯ се появи – истинска, солена и чиста – малцина се справят с вкуса й. Повечето не успяват и я плюят, изхвърлят я на боклука и продължават да консумират блудкавите, но „безопасни” изкуствени заместители.

Не ги разбирам, честно. Аз обичам истинския вкус. Понякога ми е солено, а понякога горчи. Понякога е кисело и сладко едновременно, но никога не е безвкусно. Такова ястие е животът ми и любовта винаги е била неизменна съставка от неговата рецепта. Споделена или не, щастлива или нещастна, красива или не чак толкова... – благодарна съм и не съжалявам за нито една от разновидностите, които съм имала щастието и честта да вкуся...

Той седи до мен и ме гледа. Познава моя отнесен поглед и мълчание, когато нещо вълнува мислите ми и търпеливо чака, докато съм готова да ги споделя. Погледът му е пълен с нежност, любов и спокойствие. Ръцете ни са преплетени, сърцата ни също. Усмихвам се и го прегръщам. Той ме целува и в главата ми проблясват думите на баща ми: „Любовта и бракът не са само цуни-гуни!” „Да, татко, така е” – отговарям му мислено и се притискам към моя любим. – „Но е страхотно, когато в любовта и брака успеем да запазим живо това цуни-гуни, въпреки и напук на годините, трудностите и неизбежната рутина, на която са подложени...”

„Винаги се доверявай на сърцето си. Там е всичко, което търсиш...”

Това написах скоро на книга-подарък за един приятел. Исках да му кажа да не се предава и да търси истинското, да се бори и да не се примирява с изкуствените заместители, които са на всяка крачка.

Надявам се да е разбрал.

Както аз вече знам.

Животът е такъв, какъвто сам си го направиш. Какви и колко подправки ще има в него понякога не зависи напълно от нас. Но солта е единствено и изцяло по наш избор.


2011-09-05 (Прочетено 3339 пъти.)
 
 
Ако материалът ви е впечатлил, смело го изразете - бутоните са за това :)

Facebook | Twitter | Google

Версия за печат


Коментари

Борислав Арапчев:
Само Любовта и Сърцето ни водят по верния път!
2011-09-22 00:00:00
Мария:
ЛЮБОВТА във всичките й измерения, нюанси и прояви от детството ни чак до края на света ... Тя е космическо явление, тя оформя облика на всичко в нас и около нас. Тя дефинира нашия живот ...
2011-10-15 00:00:00

Добавяне на коментар

За да коментирате, трябва да се регистрирате! Знам, че за много хора това ще се окаже досадна пречка и ще се откажат. Но вярвам, че тези, които наистина искат да изразят своето мнение, няма да се спрат пред това малко "препятствие" :)

Регистрирайте се ТУК - ще Ви отнеме по-малко от минута :)

Ако вече имате създаден профил, влезте от ТУК, за да коментирате.



2011-2017 (c) Специални неща. Всички права запазени. | webmail