(Пред)коледен сладкиш

Ако съдим по кулинарните блогове, във всяка кухня кипи коледна треска, пекат се джинджифилови курабийки и коледни щолени, които честно казано как ще ги опазят домакините до празника не ми е хич ясно. Толкова са красиви и със сигурност много вкусни нещата, които тия дни пълнят блоговото пространство и душата ми като ги гледам и чета...

Едно нещо обаче не ми допада. Залитането по чуждото. Привнасянето на традиции отвън и налагането им над нашите типично български обичаи, ястия, дух... Какво е щоленът? И откъде е? С какво джинджифиловите курабийки превъзхождат меденките? А тиквеникът и баклавата къде отидоха? И как стана така, че вместо пред пълнено прасенце на Коледа българинът (месоядният) сяда пред пълнена пуйка? Дааа, традициите наистина не са това, което бяха :)

Знам, че много хора няма да се съгласят и ще ми опонират, че тя и баклавата не е типично българска, но мисля, че също толкова много хора ще разберат какво точно имам предвид.

Не съм против експериментите и знам, че именно любовта към познанието е тласнала всички кулинарки да пробват западния коледен козунак (щолена, де), както и да добавят джинджифил към сместа за курабийки. Аз лично козунака си го свързвам с Великден. За Коледа предпочитам баклавата и тиквеника на майка, питките с късмети на свекърва ми, както и моите меденки и „дрипава“ баница.

Обаче любопитството и любовта към познанието (и сладкото :)) и мен не ме оставиха на мира, а май и коледната треска ме затресе и снощи съвсем ненадейно реших да направя мой веган вариант на коледен сладкиш. Приликата с щолен не е случайна, а търсена, но освен на външен вид и на някоя подправка друго общо двата сладкиша нямат :)

Продукти:

- бадемово-лешниково брашно (аз използвах ядковата смес, която остава след правенето на ядково мляко и която бях изсушила, за да запазя по-дълго време)
- пълнозърнесто пшенично брашно
- кафява захар
- кокосово масло (разтопено)
- кокосови стърготини
- сода бикарбонат
- лимонтузу
- канела, карамфил, индийско орехче, може и джинджифил :)
- грозде (може и стафиди, но съвсем друго е със свежо грозде – вкусът му в опечения сладкиш се разгръща и е уникално, повярвайте ми!)
- топла вода

Начин на приготвяне:

Забърква се кексово тесто, което се изсипва в намаслени и застлани с хартия за печене формички по избор, и се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна за 40 минути.

Забележка: Ако имате дехидратор или фурната ви поддържа ниски градуси, може да го изсушите за 4 часа вместо да го печете. И ако имате търпение, разбира се :) Така хем ще е вкусен, хем ще е с максимално запазени полезни качества на съставките. (Между другото Борислав започна от още суровата смес да яде с лъжица и ако зависеше от него, направо в този вид щеше да му види сметката :))

Аз разделих сместа на две – в едната добавих канела, а другата оставих без подправки за един по-неутрален (както наивно си мислех) вкус. Нищо подобно! И двата варианта станаха изключително НЕнеутрални. Канеленият – типично коледен аромат. Другият – наситено кокосов и всесезонен :) И да – и двата не дочакаха до Коледа :) (Всъщност едвам опазих малко за сутринта, за да видя как ще е като изстине напълно.) Дегустаторът ми като се запъна като магаре на лед, че трябва да дегустира тук и сега! пък! и се започна една дегустация – не е за разправяне :)))))

Сладкишът стана чуден. Много се съмнявах какво ще се получи, защото импровизацията беше пълна, а и с подръчни материали, съобразени с коледните пости. Но си заслужаваше и ще го повторя за Коледа. Всъщност не знам дали ще е точно същият, но поне основната идея успях да я фиксирам. Надявам се да ви е допаднала :)

Успех в развихрянето на фантазията в кухнята и не само :) Аз отивам да пиша писмо до дядо Мраз/Коледа, че такъв хубав плик и бланка са ми подготвили джуджетата тази година – не бива да ги разочаровам!


2012-12-15 (Прочетено 2916 пъти.)
 
 
Ако материалът ви е впечатлил, смело го изразете - бутоните са за това :)

Facebook | Twitter | Google

Версия за печат


Коментари

Борислав Арапчев:
Това е ВЕГАННННН! Сурово или печено е чудно. Вкуса от ядките е толкова нежен и специфичен, гроздето придава свежест, и въобще - можеш да похапнеш добре, без да ти е тежко и да е лошо.

Наде, тази рецепта доказва, че и във време на пости можеш да направиш нещо толкова превъзходно и интересно, и пак да постиш.

Възхитен съм!
2012-12-15 21:40:04
Мария Тодорова:
Не съм вегетарианка и не постя в момента, но сладкишът, който успях да опитам, е наистина превъзходен.

Наде, не те четкам. Ти знаеш колко съм критична иначе!
2012-12-16 19:42:13
Мария Тодорова:
Само че нещо закъсняваш с писмото до дядо Коледа. Той вече кацна на летище Крумово с хеликоптер!!!
2012-12-16 19:43:42
Борислав Арапчев:
Щом е наблизо Дядо Коледа да му дам и моето писмо .... :-)
2012-12-17 10:35:50
Специални неща:
Много съм щастлива, че ви харесват моите кулинарни експерименти :) Майче, не съм закъсняла с писмото - джуджето Е като ми връчи плика ми посочи и крайния срок на изпращането. Освен това и в бланката го пише черно на бяло :))) Така че имам още мъъъничко време. Боре, дай го на мен твоето писмо - аз ще се погрижа да пристигне, където трябва. :) ♥
2012-12-17 15:44:34
Борислав Арапчев:
Да очакваме ли скоро нов подобен шедьовър? :-)
2012-12-22 18:07:30
Bakalov :
Сега чакаме някоя след коледна кулинарна изненада. :-)
2012-12-29 20:59:07

Добавяне на коментар

За да коментирате, трябва да се регистрирате! Знам, че за много хора това ще се окаже досадна пречка и ще се откажат. Но вярвам, че тези, които наистина искат да изразят своето мнение, няма да се спрат пред това малко "препятствие" :)

Регистрирайте се ТУК - ще Ви отнеме по-малко от минута :)

Ако вече имате създаден профил, влезте от ТУК, за да коментирате.



2011-2017 (c) Специални неща. Всички права запазени. | webmail